Пуууууууууу! Какво стана и аз не знам. Аз трябваше само един документ да занеса, да пия една бира и да си тръгна. Мани мани, майна (малко ми звучи като Veni, vidi, vici). Естествено бе тежко, но оцеляхме. Както винаги. От една страна не е хубаво да се започва така седмицата - криво. От друга… силен понеделник - силна седмица. Май второто ми допада повече. Да живеят лабилните!
От къде да започна най-напред? Та аз за това място само бях слушал. То не бяха приказки за природата там, не бяха приказки как ‘въздуха се реже с нож’, как като стане полунощ и от гората излизат зверовете. Е, след посещение се оказа вярно. Както има една приказка ‘Не е истина ама се е случвало!’
Бяхме се събрали все убави хора. Имаше и верни поклонници на Тайния култ към плюшения заек. /за него ще разкажа друг път, а може и да остане в тайна/
Братя и сестри, У!
То си беше време. Не се бяхме събирали скоро. Трябваше да обсъдим туй-онуй. Пък имахме да посветим и един нов член, по-точно членка 
- “Тя бе готова да приеме вярата от доста време, но просто изчаквахме подходящия момент. С тези неща шега не бива, не е хубаво да се прибързва.” - Заключи един от старшините и отпи от питието си.
На тази снимка ясно се виждат някои от членовете:
Скорошни коментари