КОФА

Е, днес е един по-добър ден.

Духа вятър. Пак е топло, но е друго. Тя тази седмица почна малко странно, щото в понеделник привечер се организира спонтанно една среща за по бира. Е то не се трае вече. Незнам какво стана ама тримата дето останахме продължихме в бърлогата на единия на някакво хубаво уиски. После взехме бира. После дойде полиция, че сме вдигали много шум. То вярно, че по едно време се чуваха “дивашки викове”. Лошото е, че не бяха “Вечер, край брега на морето…”, но пък беше качествено. После разумни, излязохме и ходихме да хапнем в кръчме на близо и така до сутринта. После директно на работа. Е не се трае!

Друго,

мойто кокер се оказа, че е получил лек инсулт. Добре, че го заведохме на друг лекар. Първият каза, че имал гастрит. Пък то кучето залиташе, беше неадекватно. Втория доктор като го видял, директно го е определил - инсулт. Биха му разни инжекции и отделно витамин Б. Сега е по-добре. Имаше нещо като тик на очите. Сега го няма. Почна да лае. Абе май на добре върви. Днес пак ще го водим.

Що годе е това.

Мархаба,

То минала цяла седмица без да драсна и букфа. Странна работа. От жегата е!

То, днеска много жега беше. По обяд от вкъщи ми се обадиха, че едното ми домашно любимец тип куче нещо залита, повръща и a.k.a. като птичетата. Та тръгнах аз към вкъщи и гледам по цариградско далеч пред мен, един си показал ръката през прозореца и маха нещо. Помислих, че показва средни пръсти и настъпих каруцата да го настигна, да видим аджеба що сака тоа. Като се доближих се оказа, че на човека му е толкова жега в колата, че ако можеше и краката щеше да си покаже през джама. После като се загледах, то всеки пети беше изкарал по някой крайник. Другите ще да са били с климатици. И тъй. Заведох го на лекар, кучето. Предписаха му някакви илачи за стомах. Май живна малко. Ще видим какво ще стане.

Ако работех в една друга фирма, днес щяха да ме уволнят заради едно нещо. Размина ми се.

И като финал, за началото на почивните дни:

Петък е и то 13-ти. Не, че много ме вълнува. Аз не съм много вярващ/суеверен.

Днеска на обяд един настоящ колега, който става бивш такъв ще почерпи. По този случай споделям още една снимка от миналото. От едно спонтанно отиване за риба.

Хйде чичо Д.! Много успехи за твое и наше добро - всеобщо! И помни - “Никой не те харесва!”

Аз от време на време прибирам по някоя сметка от някое заведение. Избирателно става. Ако някой ми хване алгоритъма - евалата! Ще черпя!

Като начало ще пусна една по-стара. От 2005г. То си пише какъв е повода. Интересното е, че това беше само началото на вечерта. Другите защо не съм ги събрал нямам идея. Май алгоритъма се е счупил.

Read the rest of this entry »

Утре пак ще трябва да го работим и така цяла седмица. И после пак ще дойде петък. Както казва един авер ще дойде - “Петък вечер срещу понеделник сутрин”. Както и да е. Цикъл неизбежен.

Важното е, че си починах добре сега събота-неделя. Не съм ходил никъде. Финансово ми се отрази доста добре, пък сякаш и здравословно.

На моменти ме избива да отида и да направя някаква простотия ама се спирам. Ще почака малко. Пък ще трябва и да го обмисля. Нещо ми се трещи, ама силно! Май запой ми се прави. Лято е, а още не съм сефтосал качествено хубавото време. Все си викам - Има време! Времето е наше! Аз ако изтрещя ще се чуе.

Взето общо е това.

Като за финал една мисъл на някой си:
“По-добре на колене пред бара, отколкото прав пред струга.”/нека стругарите не се засягат. Аз съм шлосер от време на време, като се налага./

Тая мисъл пък ме наведе на друга:
“Дават ти руски струг, работиш на руски струг!”, следва мойто продължение:
“Дават ти руски струг, работиш на руски струг и правиш руски гайки!”.
| Друг въпрос е, че май гайките не се правят на струг, не се пресоват/изливат ами се правят на фреза. Както и да е. Надявам се да сте уловили смисъла.|

Леко!

Салатка с ракийка и водичка от едно пътуване до Бургас преди време!

Петък е!

Ха така!

Тя сватбата беше в събота, 30-ти ама чак сега ми се освободи време или по-точно сега ми се дописа.

Няма да се впускам в някакви подробности. Един приятел от квартала се ожени. Сватбата беше яка. Междодругото от доста време ми се ходеше на такова мероприятие. Естествено не исках да е моята сватба. То е ясно. Млад съм за бракуване. Въпреки, че нищо не се знае. Както казва един Бlogър тук - ‘Живота е радост и тъга. Днес ходиш на сватба на приятел, утре ходиш на твоята!’ Аз не, че съм решил и да се бракувам попринцип ама… нали съм лабилен. Надявам се скоро да не се хлъзна.

Естествено най-хубавата и най-очакваната част за мен бе ресторанта. Мен всъщност за това ми се ходи по сватби. Да има ядене, пиене, веселие абе такива неща. Казваат, че така се живее по-дълго. Аз не знам още. Експериментирам. Добре ми влияе. Някой ден ще напиша една автобиографична книга. Живи и здрави.

Тогава, гледайки обстановката на няколко ракийки ми хрумна следното: за да не чакам хората около мен да се изпооженят/изпоомъжат и чак тогава да ходя на сватба, всяка събота да си обличам костюмчето и да ходя пред някоя ритуална зала. Да изчакам подходящата сватба/сватбари и да ходя после на ресторант. Някой ако пита ‘Ти на кой си?’/както питат по селата/ ще казвам, че съм от страна на булката или от страна на младоженеца или… абе все нещо ще измисля. Примерно далечен роднина дошъл от провинцията да уважи събитието. Мисля си, че ще мине. Все пак винаги има място за още един.

Та това е. Ако някой му харесва идеята може да се присъедини. Всяка събота пред ритуалната зала в кв. Мусагеница на бул. Г.М Димитров./скоро и други/